Никола Анастасов: Исках да стана Гяуров!

Актьорът мрази датата 8 ноември - тогава животът му висял 3 пъти на косъм

Смях до припадък. И много тъга. Това е Никола Анастасов, който е една от емблемите на Сатиричния театър. Един от легендарните български актьори, усмивката на Шоплука и един от основателите на Сатиричния театър играе на сцената му над половин век.

Приеман за един от най-големите комици в храма на Мелпомена, в началото на кариерата му казвали, че не е достатъчно смешен.

Иска да стане баскетболист, градинар, пожарникар. Попада случайно в театралния институт. Късат го 6 политехниката, но пък го приемат във ВИТИЗ. „Имаше си причина, станах симпатичен на секретаря. Той ме пита дали съм рецитирал, отговорих: „В четвърто отделение, но забравих текста и намразих сцената, но исках да опитам, защото пея в хора на Втора мъжка гимназия, не знам как да си държа ръцете, ако може тук да придобия опит, а иначе имам бас баритон глас. Исках да стана Гяуров." Актьорът дебютира на малкия екран през 1961 г. с ролята на арменеца Гаро във филма „Последният рунд". Първата си голяма роля в Сатирата играе същата година - в „Когато розите танцуват" на Валери Петров. Помним го от „Римска баня", „Сако от

", „Суматоха". На големия екран е в „Пагоните на дявола" „Тримата от запаса", „Пантелей". В тв сериала „На всеки километър". Известният комик е щастлив мъж. Семейството е неговият пристан. Съпругата му е някогашната естрадна звезда Мария Косева. Двамата му синове Ивайло и Чавдар са го дарили с трима внуци. Вече се е отказал от алкохола и цигарите, пие хапове за високо кръвно. Клюката носи, че Кольо, както галено го наричат колегите му

се е поскарал със Стоянка Мутафова

И не само с нея. От време оно почитателят на бистришките баби е развил непоносимост и към режисьора Рангел Вълчанов. Гони му гарез, защото без малко да прекъсне филмовата кариера. През 1958 г. начинаещият актьор се явява на кастинг за статист във филма „Първа любов". И се размечтава за Холивуд. Рангел Вълчанов му мята строг поглед и отсича: „Кръгом! Не вървиш, много си дребен!" Така маестрото го полива със студена вода.

Звездата на комедията мрази датата 8 ноември. Направо се плаши до смърт от нея. Архангел Михаил може да е покровител на полицаите и военните, но на актьора Анастасов - не. След погребението на Парцалев на 8 ноември 1989 г. и той за малко да си отиде от спукана жлъчка. Спасяват го в Правителствена болница. Второто фатално премеждие е 5 години по-късно, на гастрол във Велико Търново. Кара като луд ладата си, защото наближава полунощ, а той бърза за вечеря в ресторанта на Интерхотела. С мръсна газ излита от шосето между стария и новия град. Блъска се в перилата на моста над пропастта. Автомобилът пада в реката, а

комикът излетява през предното стъкло

и се изтърколва по нанадолнището. Открит е от сливенски шофьор, който го кара в болницата. С комоцио и счупена ръка. Няколко пъти слагат пирон, но не може да се раздвижи. Чудото става на гастрол в Алжир. Тотално неподвижната дотогава ръка леко помръдва и се съживява в топлата вода на Средиземно море. Започва да я движи свободно. Едно от последните нещастия, сполетели актьора на тази дата, е след представление в Козлодуй. Анастасов гостувал в града край Дунав с трупата на монтанския театър. След представлението автобусът с актьорите тръгва обратно към Монтана. Пламва моторът. Паникьосаните актьори успяват да избягат навън и да потушат пламъците.

Като човек, бил и в отвъдното, Кольо Анастасов си говори с извънземни и има силно развито шесто чувство. Виденията си споделя понякога, но не докрай, за да не го сметнат за луд.