Симеон Велики притежавал велико чувство за хумор!

Кой знае защо ние си представяме древните българи като величаво намръщени темерути. А това съвсем не е така.
Изключително чувство за хумор е притежавал например Симеон Велики. През 917 г., когато разбива ромеите при Ахелой, Симеон всъщност едва отървава кожата: в битката конят му е убит и той пада беззащитен на земята. Но по някакво чудо оцелява. Малко по-късно, опитвайки се да умиротвори неистовия българин, гръцкият патриарх Николай го засипва с дълги засукани послания, в едно от които пише, че се моли непрестанно за здравето на Симеон. „Знам, знам - съгласява се в ответното си писмо българският цар. - Та нали от тия молитви умря конят ми при Ахелой!"
В друго писмо отговорът на Симеон на патриаршеските словесни водопади е лаконичната диагноза: „Ти си се побъркал!"
Пълна с хумор е и преписката на преславския господар с магистър Хиросфакт, който води преговорите за освобождаване на гръцките пленници в България. Симеон предлага на магистъра сам да отгатне как ще постъпи с пленниците: ако познае, ще ги освободи, ако ли не - ще ги задържи. Естествено, каквото и да отговори византиецът, Симеон винаги може да се отметне, че е смятал да стори точно обратното. Както впрочем и става.
Старите българи не само умеели да се шегуват, но понякога не се спирали и пред светотатството. В. един средновековен апок-риф дърводелецът Йосиф привиква сина си Христос и започва да му натяква, че е непослушен в училище. В отговор опърничавото хлапе му заявява да си спести конското, понеже той му е баща само дотолкова, доколкото се грижи за него. С други думи -апокрифът описва Св. Йосиф като рогоносец и срива най-безцеремонно дори такъв свещен скрижал като непорочното зачатие. За подобни шегички в останалата Европа пращали на клада не само автора, но и всичките му (по)читатели.