Милко Калайджиев: Баба ми на 101 г. ходи без бастун

Срещата с фолкпевеца Милко Калайджиев е час преди началото на негово участие в известен клуб. Непринуден и много ларж, той говори за всичко, което се пише за него, за митовете около това, че е много богат, и за началото на кариерата си.
Интервю на ВЛАДИМИР НИКОЛОВ
- Как от Михаил стана Милко?
- По паспорт съм Михаил, но в Свиленград, за разлика от всички други градове в България, на Михаил му се казва Милко.
- Разкажи за прословутия си мустак.
- Аз съм мустакът на републиката. Имаше преди време класация за десетте най-известни мъже с мустаци. Не можах тогава да се преборя с Иван Гарелов. Останах на второ място. Аз май съм участвал най-много пъти в тези подреждания: за най-популярен баща на близнаци, за най-грижовен баща, за най-хубав мустак, за най-голяма усмивка.
- Как тръгна твоята кариера?
- Още 6-годишен учителката казала на родителите ми, че съм музикален. Те ми купиха акордеон. Той обаче ми беше много скучен. Затова минах на китара. За едно лято се научих от един китарист, женен в Свиленград -Евлоги се казваше.
На 16 години сформирах група. Свирехме поп музика. Друга нямаше тогава. Впоследствие оркестърът ни стана водещ в читалището - оркестър "Бисери". Тогава ходехме по фестивали. Направихме революция с това, че пеехме народни песни с поп обработки. Аз правех аранжиментите, а ме оценяваха капацитети като Тончо Русев.
Изпитвам носталгия по онова време, защото имаше повече ред и дисциплина.
- А какво си работил междувременно?
- Търсех работа, която да не ми пречи на музиката. Свирех в "Балкантурист". Бях таксиметров шофьор. Излизах в 7 на работа до 15 часа. Дремвах малко
и отивах да свиря. Ама тогава бяхме длъжни да сме изтупани с костюми, не като сега.
Преди демокрацията точно толкова се промени музиката, че нямахме вече нужните инстрименти.
Ето защо се записах на екскурзия в Гърция. Взех си старата китара, написах в декларацията, че я изнасям с мен. От Гърция си взех нова, много модерна, и пак се върнах с китара, ама никой не гледа каква. Старата я хвърлих на боклука там. Но като дойдоха промените, трябваше да се преориентирам, за да оцелея. Затова си взех един пулт и станах диджей. Добре беше за времето си. Впоследствие през 1994 година издадох първия си албум.
- Откъде идва фамилията Калайджиев - знаеш, че има няколко вида роми и едните от тях са калайджии?
- Изследвал съм пет поколения в Свиленград. На гробищата видях паметник, на който пише Панайот Михайлов Янъков (Калайджията). Дядо ми е взел прякора на баща си за фамилия. Като бях малък, не харесвах това име.
Ама после разбрах, че е различно и се запомня. Милко Калайджиев не е циганин. Обиждам се, ако някой ми го каже.
- Знам, че имаш баба столетница. Как се стига до такива години?
- Кара вече 101-вата си година. Казва се баба Анастасия. Те бяха три сестри, заселили се в Свиленград от Беломорска Тракия. Две вече починаха, но пак на много години - повече от 90.
Баба ми казва, че не бива да се ядосваш за нищо. Вика ми: "Милко, нервите са най-лошото нещо!". И е права.
Тя е спокойна и затова е жива и здрава на тия години. Не ползва бастун, сама се обслужва изцяло. Ходи си по улицата, гледа телевизия. Сутрин най-важната й работа е да си свари едно кафе. Казва ми, че много важно е да не се прекалява с нищо. Когато близнаците ми бяха малки, казваше на жена ми: "Марги, няма да ги прехранваш. Ако искат още, дохрани ги с вода".
- А как се срещна със съпругата си Маргарита?
- Нейните родители много трудно ме приеха. Едни толкова консервативни хора, възпитани строго патриархално, трудно допуснаха до единственото си дете разведен мъж. Много трудно се примириха. Заедно сме с нея от 1999 година. Тя търсеше едни записи от мен и оттам стана работата. На много места даже писаха,, че искала да става певица.
Няма такова нещо.
Тя не обича чалгата.
- Някои ти завиждат, че си богат...
- С работа и с труд гледам семейството си. Не крада и не лъжа никого. Виждаш какво става в България - затъва. В нашия град имаше пет завода и една фабрика. Нищо няма сега. Не знам как се издържат хората там. Имало е моменти, когато не съм имал една стотинка. Никой не вярва, че Милко не е имал пари да пие едно кафе.
Синовете ми близнаци изкараха двустранна бронхопневмония на годинка и половина. Нужни бяха инжекции, лекарства. Лекарите казваха, че можем да ги изпуснем. След това дарих на болницата 200 пелени, 20 шишета, възглавници, купих бойлер на докторите, защото нямаха. Децата много боледуваха като малки. Много тежки моменти сме преживели. Близнаци - това е имунна система, разделена на две. Записах ги на тенис, за да спрат да боледуват. Те пък взеха да печелят. 20 купи имаме вече у нас.