Публичните жени на стара София

Люба Лагоска, Драга Савич, кака Мара-Мераклийката, унгарката Анна Симон и Грация Аврам Мариус са първите платени жрици у нас

Знаете ли, че редакцията на „Уикенд за Жената" се помещава в стар бардак? Едно време тук, където днес десетина души творят всяка седмица това прекрасно списание, са се носели сластни стонове и учестени вдишвания на чевръсти шантонерки и зажаднели за ласките им офицери и търговци, че дори и депутати. Сградата, в която е офисът ни, на малката, но кокетна столична улица „Триадица", е била един от първите големи хотели на София. В крилото най-вляво са се вихрели труже-ничките на най-древния занаят. Имали си специални стаи, в които облекчавали достопочтените господа. В това, навярно, има някаква символична шега - нали някои оприличават журналистическата професия на онази, другата?!

Когато една от достолепните собственички на сградата ни разказа тази история, решихме да се пренесем повече от 100 години назад във времето и да би разкажем за първите жрици на любовта в стара София.

След Освобождението започнали да се появяват първите публични домове в България, наричани „кафе-шантани". Странни имена са красели тези заведения в младата ни столица. Публичните домове, те. „кафе-шантаните", са били известни на софиянци като: „Втори февруари" „Двете гълъбици", „Ориент", „Неапол", „Орфеум", „Апо-ло", „Одеса", „Сан Стефано" и др., разположени на улиците „Екзарх Йосиф" „Алабинска", „Сердика", „Триадица" и булевард „Дондуков". Най-известно и луксозно е било заведението „Аполо" -семейна собственост на майка Цура и дъщеря и Хермина. Публичният дом „Аполо" бил посещаван главно от столичния хайлайф, на което се дължала славата му.

Друго заведение по това време, известно като „Кабарето на Кева" но не толкова претенциозно, се намирало в столичния квартал Коньовица, на улица „Зайчар", където персоналът и клиентелата били, уфф!, предимно цигани. Много прочут и голям бардак се намирал в старата „Драз махала" на булевард „Сливница" чиито помещения са все още запазени и известни като старата Окръжна болница. Пиацата на софийските проститутки е била разположена на ул. „Сердика" поради наличието на голям брой хотели,

нелегални публични ломове и

градската минерална баня

Сред известните проститутки на стара София са били Кака Мара - Мераклийката, Люба Лагоска (притежателка на публичния дом „Сердика" на ул. „Цар Борис"), Драга Савич (стопанка на бардака, намиращ се на ул. „Струма"), зашеметителната унгарка Анна Симон (прехвърлена от сръбски сводник в София), Грация Аврам Мари ус и др. Унгарецът музикант Михай Шафрани изкарвал на сцената разголени представителки на нежния пол. По неговото име те започнали да се наричат „шафрантии" като и до днес думата се използва за Жени с леко поведение.

Бранейки морала на столичния град, общинарите приели специални правила на заседанието си от 18 август 1880 година. Те решават прозорците и вратите на публичните домове да бъдат винаги затворени. Такива заведения не могат да се отварят близо до училища, църкви, пансиони, джамии, на централните улици, където се разхожда обществото.

„На проститутките не се позволява да влизат в градините, да ходят

по улиците около домовете, в които Живеят, и по-далеч 6 неприличен вид, в нескромно облекло и на купища, да закачат минувачите с ръка, дума и поглед и да правят каквото и да е движение, което докарва докачение на публичната нравственост" е отбелязано в документа. През 1883 година дори

забранили на жриците на

любовта ла се къпят

в градската баня заедно с порядъчните софиянки. За проституиращите дами бил определен специален ден - петък следобед, „за да не съобщят някоя прилепчива болест на другите жени". Венерическите болести били доста разпространени благодарение на публичните Жени и било решено да бъде построена „сифилистическа болница" в столицата. Общинарите решили, „който е виновен за потребата на такъв строеж - той да плаща" и увеличили месечния данък на собствениците на бардаци, за да набавят пари за строеж на венерическа болница. Мерките срещу проституиращите се засилили. Стражарите ги подгонвали, ако ги видели по градинки и паркове, смъквайки ги от файтоните, гонели ги от мъжки компании на публични места. Сводникът Арсо Максимов от Кюстендил подал следната молба до общината: „Доскоро съм бил съдържател на публичен дом в Кюстендил. Съм с честно поведение. Плащал съм редовно на момите. Искам да ми се отпусне място 2500-3000 кв. м за построяване на бардак. Обещавам да построя 3 отделения по 6 стаи. Такси ще взимам: I отделение - 3 лв., II отделение - 2 лв., и III отделение - 1 лв." - пише мераклията за търговия с Женска плът в столицата по онова време. А в излизащите тогава вестници пише: „Сводниците като тия от рода на прочутата Драга Савич разправят, че с

връзките си с висши полицаи,

депутати и политици

могат свободно да упражняват своя занаят.

„През 1895 г., когато у нас за първи път е била узаконена проституцията, в София се наброявали 650 „публични" Жени, от които 447 са били чуЖденки. През 1911 г. в столицата вертепите са 417 на брой. През 1936 г. влиза в сила Законът против венерическите болести, който е особено ефективен, като преследва и сводничеството. От 1 юли 1905 г. публичните домове в София са забранени, а през следващата 1906 г Народното събрание ги закрива със закон и в цялата страна. Чак през 1912 г. проституцията е забранена навсякъде. Но с този юридически акт самата проституция не се премахнала. Напротив, „дъщерите на Афродита" продължили да практикуват занаята си, но прикрито и без лекарски контрол. Разбира се, липсата на луксозни заведения принудила повечето представителки на древната професия, предимно чужденки

унгарки, да напуснат страната след време, но останали техни родни заместнички да популяризират славата на този изконен занаят Бардаците продължили да утоляват мъжките мераци необезпокоявани. И така до днес. По време на тоталитарния режим в България проституцията беше официално забранена, но това не пречеше на хиляди труженички да съществуват и да се препитават от професията си нелегално. Надзорът върху проституиращите от близкото минало се осъществяваше от т. нар. Превантивен отдел към Дирекция на Народната милиция, който изпълняваше функциите на „нравствена полиция!" Много от проститутките (поради връзките си

с чужденци) бяха вербувани като „информатори" на бившата Държавна сигурност.

Днес са 150 000

По неофициални пресмятания в настоящия момент у нас проституират над 150 000 души (в това число жени, мъже и деца). За столицата числото се движи някъде около 20 000. В София са известни към сто нелегални публични дома, представяни като клубове с пикантни имена: ,Долита" „Чичолина" „Таити" „Изабела" „Моника" „Нефертити" „Нана" „Клеопатра" „Емануела", „Екстаз", „Необходимка" „Електра" „Камасутра" „Сладък рай" и . т.н., и т.н.

Първата е Афродита

Проституцията носи слабата си на най-дребна професия. Покровителка и кумир на проститутките е древногръцката богиня на любовта Афродита, която според първите гръцки митове се появила от морската пяна и станала жена на бога на огъня Хефест - син на Зевс. Тя изневерявала на съпруга си с красивия Арес - бог на войната, но била заловена в момент на прелюбодеяние. Впоследствие заминала за остров Кипър, където родила Ерос - бога на любовта. Гръцката богиня на любовта и красотата Афродита е свързана и заимствана с Инана - богинята на плодородието на дребните шу-мери, както и с Ищар - вавилонската богиня на любовта! Култът към Афродита е особено разпространен на остров Кипър.