Лява ръка в десен джоб

У нас бяхме свикнали джебчиите да са жени, млади момичета и деца предимно от малцинствен произход. Виждали сме ги тези „бригади" от по три-четири прилично облечени ромки да шетат по превозните средства и супермаркетите. Най-често от тях пропищяваха заплеснали се баби и хлевоусти клюкарки. Но сега положението е коренно променено с отварянето на границите и задълбочаващата се икономическа криза.

Родните мургави специалисти масово се насочиха на запад, а тяхната ниша у нас постепенно се заема от чуждестранни гастрольори - румънци, нигерийци (главно спецове по квартирните кражби) и други благородни нации.

Отвори се доста работа на полицията в няколко европейски държави, като Австрия например, откъдето само за последните години са изгонени над 5000 български джеб-чии. По неофициални данни над половината от тях са от три региона - Врачанско, Пазарджишко и Варненско. Върнатите у нас са предимно деца, повечето от които са професионални крадци и сега действат в големите магазини на големите градове.

Но нашите не спират с трудовия си ентусиазъм в чужбина. Там дневният минимум на един български джебчия около 350 евро, значително повече, отколкото у нас. В чужбина сънародниците ни успяват да се свържат с китайци и турци, които държат евтини хотели в покрайнините за невероятната сума от 10-15 евро на стая, в която спят по четирима и повече души при мизерни условия. Обаче в България босовете на мургавите кланове живеят в къщи палати в които домашни прислужнички са българки, рускини и други бели робини! Как се постига такова благополучие?!

Ами, така - джебчийските семейства у нас започват обучението на децата в кражби още от най-ранна възраст. Децата са оставяни без храна цели дни и седмици, като единственият начин да оживеят е да крадат храна или пари. След седмица-две обучение 6-7-годишните момчета и момичета са давани на по-старшите в йерархията. Това са предимно жени, които отговарят за по 8-9 деца. Тяхната задача е да разведат децата в големите градове и да им покажат местата за просия или кражби. След два-три дни разходки децата се оставят на улицата в големия град, като от тях се изискват определен брой вещи или пари.

Ако малките джебчии не успеят да изпълнят задачата, следват строги наказания

- често бой и оставяне без храна с дни. Потомствена и жестока практика е да се реже единият пръст на джебчиите, докато са малки. Така по-лесно могат да бъркат в джобовете на туристи и минувачи.

Всъщност сред мургавите общности у нас има цели родове, които винаги са се занимавали с джебчийство. При тях децата от малки са изучавани да пребъркват незабелязано джобовете на минувачите. В миналото джебчиите основно са били мъже, но днес за това се използват главно деца и момичета, които се оказват значително по-сръчни в този занаят. Сега мъжете са начело на клановете, които взимат задигнатото от дребните крадци.

Шефовете не попадат в затвора - там е място за дребните риби и за провалилите се крадци. Затова много от ромските родове не смятат джебчийството за престъпление, а за достойна и виртуозна професия!!!