1 труп и 42 ранени след взрив на гарата в Пловдив

В чакалнята на пловдивската жп гара в 17,29 ч. на 30 август 1984 г. избухва бомба. Взривът убива една жена. Ранени са 42-ма души. В същия ден на паркинга на аерогара Варна в 18,05 ч. избухва друга бомба и две жени са ранени. Скоро след това в селска къща край Варна е открито складирано оръжие.

Бомбаджиите не са избрали случайно своите цели - в този ден в Пловдив и във Варна са очаквали да пристигне Тодор Живков. Нека не забравяме още нещо - всичко това се случва в "славното" навечерие на 40-ата годишнина от социалистическата революция, когато новините трябва да са изключително положителни и да разкриват преимуществата на социализма, обединяващ хората от всички раси, религии и народности в една социалистическа българска нация.

Следствието установява, че и двата взрива са извършени със самоделни бомби. В кутия от консерва и буркан извършите лите комплектуват амониева се

литра, фишеци "Амонит-6", електродетонатори, плоски батерии от 4,5 V, електродетонатори и часовници за задействане.

За атентатите в пресата не се съобщава нищо. Два дни след тях Политбюро на ЦК на БКП получава ежеседмичната справка на МВР. Взривовете се споменават наравно с другите събития. Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов отчита покушенията като резултат от недоглеждане на органите на реда и разпорежда удвояване на и без това усилената по това време охрана на градовете. С издирването на престъпниците се занимава следствието, подчинено на МВР. Разпитани са огромен брой свидетели, открити са конкретни улики,

събрани са 17 чувала

с веществени доказателства. Въпреки всичко бомбаджиите остават неизвестни. В края на ноември 1984 г. като основни заподозрени за двата взрива се смятат представителите на „вражеската емиграция". След тях се нареждат „изменници на родината", завърнали се в България; обидени на властта или „репресирани" от нея лица; „турски, арменски, цигански националисти"; криминални престъпници.

Но малко по-късно в стенограмите на вътрешното министерство впечатлява още една дребна на пръв поглед "езикова" подробност. Следователите докладват, че разследват „взривове". Министърът им казва, че се борят срещу „терора". Понеже подчинените му не овладяват незабавно новата лексика, налага се шефът на Държавна сигурност Григор Шопов да го подчертае изрично: в докладите като червена нишка да влезе терминът „терор". Този езиков обрат не е маловажен. С въвеждането на новия термин неразкритите престъпления автоматично влизат в категорията на "политическите събития".

Днес, връщайки се към взривовете в Пловдив и Варна не бива да забравяме още няколко съществени момента.

През 1983 г. в района на язовир "Камчия" изгаря горски масив от 750 дка; в късната есен на същата година "някой" извършва късо съединение в контактната електрическа мрежа в района на жп гара Карнобат. На 1 януари 1984 г. неизвестната дотогава група "НИЕ" изпраща нарочно писмо до вътрешния министър Димитър Стоянов, в което открито съобщава, че палежът на гората и опитът за катастрофа край Карнобат е нейно дело.

По-късно в хода на следствието членовете на "НИЕ" са посочени за извършители на атентатите в Пловдив и във Варна. На 13 август 1987 г. са арестувани двама от групата - Елин Маджаров и Алцек Чакъров. Седмица по-късно щракват белезниците и на Сава Георгиев. Държавният съвет потвърждава смъртните присъди на тримата и на 6 септември 1988 г. те са разстреляни.

КОЙ КОЙ Е В ТЕРОРИСТИЧНАТА ГРУПА „НИЕ"

Елин Демиров Маджаров (Емин Мехмедали) - сервитьор в елитни заведения по това време и продавач на сладолед в Бургас, деен сътрудник на ДС.

Алцек Демирев Чакъров (Абдула Чакър) - моряк от държавния "Океански риболов действащ сътрудник на ДС. Дори парадоксално включен в оперативно-издирвателните мероприятия срещу собствената му група. Ползвал е агентурните псевдоними Моряка, Абдула и Дениз.

Сава Руменов Георгиев (Саафет Реджеб) - строителен техник и технически съветник на групата, който най-вероятно е доставил взрива I и е бил наясно как да се направят бомбите, сътрудник на ДС.