Мария Мъглова

Огнените и земните знаци се нуждаят от ключарски услуги

2010-10-22T13:49:00.000-07:00

По принцип съществува вродена конфликтност между земните и огнените зодиакални представители (Овен, Лъв, Стрелец), затова и се нуждаят от ключарски услуги, за да отключат стаята на сходството и допирните точки.

Докато огънят символизира динамизма и решителността, поемането на сериозни рискове, незачитането на йерархията и правилата избухливостта и философските нагласи, то земния елемент е точно обратното той е изхлючително практичен, методичен и здравомислещ. Поради тази причина е много трудно представители на огнен и земен елемент да реализират хармонични взаимоотношения чисто интуитивно, тоест от само себе си. А за да се случи това, огнения елемент трябва да е готов на компромиси и да мисли преди да действа. Последното е характерно само за интелигиентните представители на огнения елемент, тъй като само те са ползвали ключарски услуги и вече имат правилният ключ за всичко. Съюзът меджу земен и огнен елемент е определян като несъстоятелен по ред причини, но едно дори и в този случай има решение за разбирателство, стига останалите планети на човека да кореспондират правилно с планетите на хармонията. Все пак, ако за представителите на земните знаци Луната се намира във Везни, този факт ще може да покорява всички огнени знаци, които ще ги уважават. Това е така понеже съществува взаймовръзка между слънчевия знак на мъжа и луната при жената. Но, ако няма съвпадения по този начин, категорично е, че за да общуват добре огнените със земните знаци ще се нуждаят от ключарски услуги, откъдето да им отворят правилната врата към разбирателството.

споделяне на връзка

Хороскоп за 2011 година - какъв ще е нашият живот в бъдещето?

2010-09-24T11:57:00.000-07:00

Хороскоп 2011 - нашето бъдеще

Овен

Хороскопът за 2011 година показва, че трябва да бъдете самоуверени и да не се влияете от чуждото мнение. Дръжте на своята дума, защото ще има хора, които ще искат да Ви навредят. Бъдете готови за голямо натоварване в работата. Не бъдете импулсивни.

Телец

2011 година ще се отличи като време на големи успехи за вас. Предстои ви повишение в кариерата до важен, добре платен пост. Старайте се да намирате време и за семейството си.

Близнаци

Според вашият хороскоп за 2011 година, през месеците между февруари и юни, ще пожънете най-големи успехи досега в кариерата си. В средата на годината, ще бъдете избран за отговорник на отделен дял във фирмата, което ще ви гарантира добро финансово възнаграждение и уважение сред колегите.

Рак

Очакват ви леки проблеми в отношенията с най-малките членове от семейството. Хороскопът за 2011 сочи да бъдете спокойни и внимателно да изслушвате събеседниците си. През зимата ще се сдобиете със скъпа и ценна вещ.

Лъв

Предстоят ви много пътувания през 2011 година. Ще заминете на дълга командировка още в самото начало на годината. През лятото ще имате шанса да се отдадете на дълга почивка до далечна дестинация.

Дева

Хороскопът ви за 2011 годината сочи, че има вероятност да изпитате леки здравословни проблеми. Не отлагайте във времето, а непременно потърсете помощ от специалист. Не жалете средства за собственото си здраве. Очаква ви романтична изненада от любимия човек в зимните месеци от годината.

Везни

2011 година се очертава да бъде изпълнена с големи промени за вас. В личен план ще намерите нова любов на живота си или ще подновите страстта във вече постоянна връзка. През пролетта ще получите предложение да започнете работа при познат за много добро заплащане.

Скорпион

През годината ще бъдете водени от своята интуиция. Не се поддавайте на емоциите си, защото това може да ви изиграе лоша шега. Бъдете сдържани пред колеги и познати. Поддържайте топли отношения с началниците си - това ще ви спечели повишение в работата.

Стрелец

Очакват ви приятни моменти с любимия човек през 2011 година. През летните месеци ще получите неочаквана изненада и ще имате възможността да замнете заедно на дълга и роматична почивка до далечен курорт. Насладете се на миговете, защото според вашия хороскоп за 2011 зимните месеци ще са много натоварващи в работата.

Козирог

Предстои ви трудна година в материално отношение. Възможно е да бъдете освободени от сегашната си работа и да се наложи да си търсите нов работодател.

Потърсете нещо, което ви носи голямо лично удовлетворение.

Водолей

За представителите на тази зодия, годината ще е подходяща за стартиране на собствен бизнес. Не се притеснявайте да направите нужните рискове. Ориентирайте се към рекламата или обработката на данни и файлове.

Риби

Хороскопът ви за 2011 година вещае силна и изпепеляваща любов с вашата половинка. През късните месеци от годината, заедно ще преживеете едни от най-романтичните си моменти заедно, които никога няма да забравите.

Анонс Текст

Слави Трифонов бил толкова стиснат, че и два климатика не искал да купи дори!

2010-09-04T11:27:00.000-07:00

Тези думи прозвучаха като коментар под статия за шоумена Слави Трифонов, който бил толкова стиснат богаташ, че не искал да даде някой лев и за климатици в шоуто.

Отправеното послание на читателя с прозвище “Зрител” прозвучава като укор и въпрос: “Славчо милионера, не купи два климатика, грам пари не му се дават, та всяка вечер му се поти кубето, остави него ама и на гостите му им се разказва играта! Май колкото повече имаш, толкова по стиснат ставаш , а Славчо?”, настойчиво запитвал анонимният господин.

И може да се каже, че написаното е в унисон с действителността. Всички сме свидетели, че наистина Трифонов изключително много се поти. Дори тези, които са били на шоуто му в публиката, разказват, че неговите асистентки не могат да му смогнат да попиват потта от челото му. Понякога се стига дотам, че трябва да се притичват на помощ и в ефирно време, за да подсушат плувналия им във вир вода шеф.

Въпреки това той упорито не искал да снабди шоуто си с климатична система, както заявява зрителят.

Каква е причината е неизвестно, но е вярно, че един човек, колкото по-богат става, толкова повече не му се дава и както се казва, толкова става стиснат, че и игла не може да проникне в него.

Но това е така само защото и хората му работят там, а със сигурност във вкъщи и в тузарските му коли има климатици, които да го охлаждат, докато отморява.

Нов блог за хороскопи 2011

2010-09-04T11:07:00.000-07:00

Нов амбициозен блог за хороскопи 2011 стартира днес. На него отсега започват да се публикуват годишни хороскопи за наближаващата 2011 година. Хората, които го правят, имат амбициозната задача да публикуват най-обективните и интересни хороскопи на идващата 2011 година. Все още няма търсене за това, но скоро то ще се появи и никак няма да е малко, предупреждават създателите на блога "Хороскопи 2011"! Пожелаваме ви приятни минути с този блог и дано по-скоро да се индексира, за да се нареди сред челните места на сайтове, посветени на хороскопите за 2011 година!

Мария не е чувала за интернет, а за лаптопи като Sony или Toshiba да не говорим

2010-09-04T00:57:00.000-07:00

Сцепиха Мария от майтапи, заради изказването и признанието й, че не знае какво точно е интернет. Все още не била посветена в неговите дебри. Дори никога не е сядала пред компютър или лаптоп. Не била и чувала за марките на лаптопи Toshiba или Sony, а да не говорим за кучемарките. Най-лошото е, че тя стана за смях не само пред колежките си, но и пред почитателите си. Призна си пред всички!

Откровенията й стигнаха дотам, че не знаела и откъде да включи компютъра. От толкова много копчета как да намери правилното.

За Мария не било никак притеснително да си признае, че е компютърно неграмотна. В интервю с нея не се посрами и да добави, че е търсила Галена по телефона да я светне какво коментират хората в нета за нея от турнето на телевизия "Планета".

Дори и феновете я “разкатаха” от подигравки, че въпреки, че е млада няма и понятие от компютри, а за преносимите компютри да не говорим.

Но за нея това не било проблем, че се е скарала с техниката, нали е фолкпевица и има тяло, за да си живее и без тях.

Ако обаче попита някой средностатистически съвременен човек той веднага ще й обясни, че без компютър и дори без лаптоп, животът им не би бил същият. Дори не си го и представят.

1 труп и 42 ранени след взрив на гарата в Пловдив

2010-08-01T01:45:00.000-07:00

В чакалнята на пловдивската жп гара в 17,29 ч. на 30 август 1984 г. избухва бомба. Взривът убива една жена. Ранени са 42-ма души. В същия ден на паркинга на аерогара Варна в 18,05 ч. избухва друга бомба и две жени са ранени. Скоро след това в селска къща край Варна е открито складирано оръжие.

Бомбаджиите не са избрали случайно своите цели - в този ден в Пловдив и във Варна са очаквали да пристигне Тодор Живков. Нека не забравяме още нещо - всичко това се случва в "славното" навечерие на 40-ата годишнина от социалистическата революция, когато новините трябва да са изключително положителни и да разкриват преимуществата на социализма, обединяващ хората от всички раси, религии и народности в една социалистическа българска нация.

Следствието установява, че и двата взрива са извършени със самоделни бомби. В кутия от консерва и буркан извършите лите комплектуват амониева се

литра, фишеци "Амонит-6", електродетонатори, плоски батерии от 4,5 V, електродетонатори и часовници за задействане.

За атентатите в пресата не се съобщава нищо. Два дни след тях Политбюро на ЦК на БКП получава ежеседмичната справка на МВР. Взривовете се споменават наравно с другите събития. Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов отчита покушенията като резултат от недоглеждане на органите на реда и разпорежда удвояване на и без това усилената по това време охрана на градовете. С издирването на престъпниците се занимава следствието, подчинено на МВР. Разпитани са огромен брой свидетели, открити са конкретни улики,

събрани са 17 чувала

с веществени доказателства. Въпреки всичко бомбаджиите остават неизвестни. В края на ноември 1984 г. като основни заподозрени за двата взрива се смятат представителите на „вражеската емиграция". След тях се нареждат „изменници на родината", завърнали се в България; обидени на властта или „репресирани" от нея лица; „турски, арменски, цигански националисти"; криминални престъпници.

Но малко по-късно в стенограмите на вътрешното министерство впечатлява още една дребна на пръв поглед "езикова" подробност. Следователите докладват, че разследват „взривове". Министърът им казва, че се борят срещу „терора". Понеже подчинените му не овладяват незабавно новата лексика, налага се шефът на Държавна сигурност Григор Шопов да го подчертае изрично: в докладите като червена нишка да влезе терминът „терор". Този езиков обрат не е маловажен. С въвеждането на новия термин неразкритите престъпления автоматично влизат в категорията на "политическите събития".

Днес, връщайки се към взривовете в Пловдив и Варна не бива да забравяме още няколко съществени момента.

През 1983 г. в района на язовир "Камчия" изгаря горски масив от 750 дка; в късната есен на същата година "някой" извършва късо съединение в контактната електрическа мрежа в района на жп гара Карнобат. На 1 януари 1984 г. неизвестната дотогава група "НИЕ" изпраща нарочно писмо до вътрешния министър Димитър Стоянов, в което открито съобщава, че палежът на гората и опитът за катастрофа край Карнобат е нейно дело.

По-късно в хода на следствието членовете на "НИЕ" са посочени за извършители на атентатите в Пловдив и във Варна. На 13 август 1987 г. са арестувани двама от групата - Елин Маджаров и Алцек Чакъров. Седмица по-късно щракват белезниците и на Сава Георгиев. Държавният съвет потвърждава смъртните присъди на тримата и на 6 септември 1988 г. те са разстреляни.

КОЙ КОЙ Е В ТЕРОРИСТИЧНАТА ГРУПА „НИЕ"

Елин Демиров Маджаров (Емин Мехмедали) - сервитьор в елитни заведения по това време и продавач на сладолед в Бургас, деен сътрудник на ДС.

Алцек Демирев Чакъров (Абдула Чакър) - моряк от държавния "Океански риболов действащ сътрудник на ДС. Дори парадоксално включен в оперативно-издирвателните мероприятия срещу собствената му група. Ползвал е агентурните псевдоними Моряка, Абдула и Дениз.

Сава Руменов Георгиев (Саафет Реджеб) - строителен техник и технически съветник на групата, който най-вероятно е доставил взрива I и е бил наясно как да се направят бомбите, сътрудник на ДС.

Милко Калайджиев: Баба ми на 101 г. ходи без бастун

2010-07-25T12:33:00.000-07:00

Срещата с фолкпевеца Милко Калайджиев е час преди началото на негово участие в известен клуб. Непринуден и много ларж, той говори за всичко, което се пише за него, за митовете около това, че е много богат, и за началото на кариерата си.
Интервю на ВЛАДИМИР НИКОЛОВ
- Как от Михаил стана Милко?
- По паспорт съм Михаил, но в Свиленград, за разлика от всички други градове в България, на Михаил му се казва Милко.
- Разкажи за прословутия си мустак.
- Аз съм мустакът на републиката. Имаше преди време класация за десетте най-известни мъже с мустаци. Не можах тогава да се преборя с Иван Гарелов. Останах на второ място. Аз май съм участвал най-много пъти в тези подреждания: за най-популярен баща на близнаци, за най-грижовен баща, за най-хубав мустак, за най-голяма усмивка.
- Как тръгна твоята кариера?
- Още 6-годишен учителката казала на родителите ми, че съм музикален. Те ми купиха акордеон. Той обаче ми беше много скучен. Затова минах на китара. За едно лято се научих от един китарист, женен в Свиленград -Евлоги се казваше.
На 16 години сформирах група. Свирехме поп музика. Друга нямаше тогава. Впоследствие оркестърът ни стана водещ в читалището - оркестър "Бисери". Тогава ходехме по фестивали. Направихме революция с това, че пеехме народни песни с поп обработки. Аз правех аранжиментите, а ме оценяваха капацитети като Тончо Русев.
Изпитвам носталгия по онова време, защото имаше повече ред и дисциплина.
- А какво си работил междувременно?
- Търсех работа, която да не ми пречи на музиката. Свирех в "Балкантурист". Бях таксиметров шофьор. Излизах в 7 на работа до 15 часа. Дремвах малко
и отивах да свиря. Ама тогава бяхме длъжни да сме изтупани с костюми, не като сега.
Преди демокрацията точно толкова се промени музиката, че нямахме вече нужните инстрименти.
Ето защо се записах на екскурзия в Гърция. Взех си старата китара, написах в декларацията, че я изнасям с мен. От Гърция си взех нова, много модерна, и пак се върнах с китара, ама никой не гледа каква. Старата я хвърлих на боклука там. Но като дойдоха промените, трябваше да се преориентирам, за да оцелея. Затова си взех един пулт и станах диджей. Добре беше за времето си. Впоследствие през 1994 година издадох първия си албум.
- Откъде идва фамилията Калайджиев - знаеш, че има няколко вида роми и едните от тях са калайджии?
- Изследвал съм пет поколения в Свиленград. На гробищата видях паметник, на който пише Панайот Михайлов Янъков (Калайджията). Дядо ми е взел прякора на баща си за фамилия. Като бях малък, не харесвах това име.
Ама после разбрах, че е различно и се запомня. Милко Калайджиев не е циганин. Обиждам се, ако някой ми го каже.
- Знам, че имаш баба столетница. Как се стига до такива години?
- Кара вече 101-вата си година. Казва се баба Анастасия. Те бяха три сестри, заселили се в Свиленград от Беломорска Тракия. Две вече починаха, но пак на много години - повече от 90.
Баба ми казва, че не бива да се ядосваш за нищо. Вика ми: "Милко, нервите са най-лошото нещо!". И е права.
Тя е спокойна и затова е жива и здрава на тия години. Не ползва бастун, сама се обслужва изцяло. Ходи си по улицата, гледа телевизия. Сутрин най-важната й работа е да си свари едно кафе. Казва ми, че много важно е да не се прекалява с нищо. Когато близнаците ми бяха малки, казваше на жена ми: "Марги, няма да ги прехранваш. Ако искат още, дохрани ги с вода".
- А как се срещна със съпругата си Маргарита?
- Нейните родители много трудно ме приеха. Едни толкова консервативни хора, възпитани строго патриархално, трудно допуснаха до единственото си дете разведен мъж. Много трудно се примириха. Заедно сме с нея от 1999 година. Тя търсеше едни записи от мен и оттам стана работата. На много места даже писаха,, че искала да става певица.
Няма такова нещо.
Тя не обича чалгата.
- Някои ти завиждат, че си богат...
- С работа и с труд гледам семейството си. Не крада и не лъжа никого. Виждаш какво става в България - затъва. В нашия град имаше пет завода и една фабрика. Нищо няма сега. Не знам как се издържат хората там. Имало е моменти, когато не съм имал една стотинка. Никой не вярва, че Милко не е имал пари да пие едно кафе.
Синовете ми близнаци изкараха двустранна бронхопневмония на годинка и половина. Нужни бяха инжекции, лекарства. Лекарите казваха, че можем да ги изпуснем. След това дарих на болницата 200 пелени, 20 шишета, възглавници, купих бойлер на докторите, защото нямаха. Децата много боледуваха като малки. Много тежки моменти сме преживели. Близнаци - това е имунна система, разделена на две. Записах ги на тенис, за да спрат да боледуват. Те пък взеха да печелят. 20 купи имаме вече у нас.

Лява ръка в десен джоб

2010-07-15T14:33:00.001-07:00

У нас бяхме свикнали джебчиите да са жени, млади момичета и деца предимно от малцинствен произход. Виждали сме ги тези „бригади" от по три-четири прилично облечени ромки да шетат по превозните средства и супермаркетите. Най-често от тях пропищяваха заплеснали се баби и хлевоусти клюкарки. Но сега положението е коренно променено с отварянето на границите и задълбочаващата се икономическа криза.

Родните мургави специалисти масово се насочиха на запад, а тяхната ниша у нас постепенно се заема от чуждестранни гастрольори - румънци, нигерийци (главно спецове по квартирните кражби) и други благородни нации.

Отвори се доста работа на полицията в няколко европейски държави, като Австрия например, откъдето само за последните години са изгонени над 5000 български джеб-чии. По неофициални данни над половината от тях са от три региона - Врачанско, Пазарджишко и Варненско. Върнатите у нас са предимно деца, повечето от които са професионални крадци и сега действат в големите магазини на големите градове.

Но нашите не спират с трудовия си ентусиазъм в чужбина. Там дневният минимум на един български джебчия около 350 евро, значително повече, отколкото у нас. В чужбина сънародниците ни успяват да се свържат с китайци и турци, които държат евтини хотели в покрайнините за невероятната сума от 10-15 евро на стая, в която спят по четирима и повече души при мизерни условия. Обаче в България босовете на мургавите кланове живеят в къщи палати в които домашни прислужнички са българки, рускини и други бели робини! Как се постига такова благополучие?!

Ами, така - джебчийските семейства у нас започват обучението на децата в кражби още от най-ранна възраст. Децата са оставяни без храна цели дни и седмици, като единственият начин да оживеят е да крадат храна или пари. След седмица-две обучение 6-7-годишните момчета и момичета са давани на по-старшите в йерархията. Това са предимно жени, които отговарят за по 8-9 деца. Тяхната задача е да разведат децата в големите градове и да им покажат местата за просия или кражби. След два-три дни разходки децата се оставят на улицата в големия град, като от тях се изискват определен брой вещи или пари.

Ако малките джебчии не успеят да изпълнят задачата, следват строги наказания

- често бой и оставяне без храна с дни. Потомствена и жестока практика е да се реже единият пръст на джебчиите, докато са малки. Така по-лесно могат да бъркат в джобовете на туристи и минувачи.

Всъщност сред мургавите общности у нас има цели родове, които винаги са се занимавали с джебчийство. При тях децата от малки са изучавани да пребъркват незабелязано джобовете на минувачите. В миналото джебчиите основно са били мъже, но днес за това се използват главно деца и момичета, които се оказват значително по-сръчни в този занаят. Сега мъжете са начело на клановете, които взимат задигнатото от дребните крадци.

Шефовете не попадат в затвора - там е място за дребните риби и за провалилите се крадци. Затова много от ромските родове не смятат джебчийството за престъпление, а за достойна и виртуозна професия!!!

Публичните жени на стара София

2010-07-15T13:27:00.000-07:00

Люба Лагоска, Драга Савич, кака Мара-Мераклийката, унгарката Анна Симон и Грация Аврам Мариус са първите платени жрици у нас

Знаете ли, че редакцията на „Уикенд за Жената" се помещава в стар бардак? Едно време тук, където днес десетина души творят всяка седмица това прекрасно списание, са се носели сластни стонове и учестени вдишвания на чевръсти шантонерки и зажаднели за ласките им офицери и търговци, че дори и депутати. Сградата, в която е офисът ни, на малката, но кокетна столична улица „Триадица", е била един от първите големи хотели на София. В крилото най-вляво са се вихрели труже-ничките на най-древния занаят. Имали си специални стаи, в които облекчавали достопочтените господа. В това, навярно, има някаква символична шега - нали някои оприличават журналистическата професия на онази, другата?!

Когато една от достолепните собственички на сградата ни разказа тази история, решихме да се пренесем повече от 100 години назад във времето и да би разкажем за първите жрици на любовта в стара София.

След Освобождението започнали да се появяват първите публични домове в България, наричани „кафе-шантани". Странни имена са красели тези заведения в младата ни столица. Публичните домове, те. „кафе-шантаните", са били известни на софиянци като: „Втори февруари" „Двете гълъбици", „Ориент", „Неапол", „Орфеум", „Апо-ло", „Одеса", „Сан Стефано" и др., разположени на улиците „Екзарх Йосиф" „Алабинска", „Сердика", „Триадица" и булевард „Дондуков". Най-известно и луксозно е било заведението „Аполо" -семейна собственост на майка Цура и дъщеря и Хермина. Публичният дом „Аполо" бил посещаван главно от столичния хайлайф, на което се дължала славата му.

Друго заведение по това време, известно като „Кабарето на Кева" но не толкова претенциозно, се намирало в столичния квартал Коньовица, на улица „Зайчар", където персоналът и клиентелата били, уфф!, предимно цигани. Много прочут и голям бардак се намирал в старата „Драз махала" на булевард „Сливница" чиито помещения са все още запазени и известни като старата Окръжна болница. Пиацата на софийските проститутки е била разположена на ул. „Сердика" поради наличието на голям брой хотели,

нелегални публични ломове и

градската минерална баня

Сред известните проститутки на стара София са били Кака Мара - Мераклийката, Люба Лагоска (притежателка на публичния дом „Сердика" на ул. „Цар Борис"), Драга Савич (стопанка на бардака, намиращ се на ул. „Струма"), зашеметителната унгарка Анна Симон (прехвърлена от сръбски сводник в София), Грация Аврам Мари ус и др. Унгарецът музикант Михай Шафрани изкарвал на сцената разголени представителки на нежния пол. По неговото име те започнали да се наричат „шафрантии" като и до днес думата се използва за Жени с леко поведение.

Бранейки морала на столичния град, общинарите приели специални правила на заседанието си от 18 август 1880 година. Те решават прозорците и вратите на публичните домове да бъдат винаги затворени. Такива заведения не могат да се отварят близо до училища, църкви, пансиони, джамии, на централните улици, където се разхожда обществото.

„На проститутките не се позволява да влизат в градините, да ходят

по улиците около домовете, в които Живеят, и по-далеч 6 неприличен вид, в нескромно облекло и на купища, да закачат минувачите с ръка, дума и поглед и да правят каквото и да е движение, което докарва докачение на публичната нравственост" е отбелязано в документа. През 1883 година дори

забранили на жриците на

любовта ла се къпят

в градската баня заедно с порядъчните софиянки. За проституиращите дами бил определен специален ден - петък следобед, „за да не съобщят някоя прилепчива болест на другите жени". Венерическите болести били доста разпространени благодарение на публичните Жени и било решено да бъде построена „сифилистическа болница" в столицата. Общинарите решили, „който е виновен за потребата на такъв строеж - той да плаща" и увеличили месечния данък на собствениците на бардаци, за да набавят пари за строеж на венерическа болница. Мерките срещу проституиращите се засилили. Стражарите ги подгонвали, ако ги видели по градинки и паркове, смъквайки ги от файтоните, гонели ги от мъжки компании на публични места. Сводникът Арсо Максимов от Кюстендил подал следната молба до общината: „Доскоро съм бил съдържател на публичен дом в Кюстендил. Съм с честно поведение. Плащал съм редовно на момите. Искам да ми се отпусне място 2500-3000 кв. м за построяване на бардак. Обещавам да построя 3 отделения по 6 стаи. Такси ще взимам: I отделение - 3 лв., II отделение - 2 лв., и III отделение - 1 лв." - пише мераклията за търговия с Женска плът в столицата по онова време. А в излизащите тогава вестници пише: „Сводниците като тия от рода на прочутата Драга Савич разправят, че с

връзките си с висши полицаи,

депутати и политици

могат свободно да упражняват своя занаят.

„През 1895 г., когато у нас за първи път е била узаконена проституцията, в София се наброявали 650 „публични" Жени, от които 447 са били чуЖденки. През 1911 г. в столицата вертепите са 417 на брой. През 1936 г. влиза в сила Законът против венерическите болести, който е особено ефективен, като преследва и сводничеството. От 1 юли 1905 г. публичните домове в София са забранени, а през следващата 1906 г Народното събрание ги закрива със закон и в цялата страна. Чак през 1912 г. проституцията е забранена навсякъде. Но с този юридически акт самата проституция не се премахнала. Напротив, „дъщерите на Афродита" продължили да практикуват занаята си, но прикрито и без лекарски контрол. Разбира се, липсата на луксозни заведения принудила повечето представителки на древната професия, предимно чужденки

унгарки, да напуснат страната след време, но останали техни родни заместнички да популяризират славата на този изконен занаят Бардаците продължили да утоляват мъжките мераци необезпокоявани. И така до днес. По време на тоталитарния режим в България проституцията беше официално забранена, но това не пречеше на хиляди труженички да съществуват и да се препитават от професията си нелегално. Надзорът върху проституиращите от близкото минало се осъществяваше от т. нар. Превантивен отдел към Дирекция на Народната милиция, който изпълняваше функциите на „нравствена полиция!" Много от проститутките (поради връзките си

с чужденци) бяха вербувани като „информатори" на бившата Държавна сигурност.

Днес са 150 000

По неофициални пресмятания в настоящия момент у нас проституират над 150 000 души (в това число жени, мъже и деца). За столицата числото се движи някъде около 20 000. В София са известни към сто нелегални публични дома, представяни като клубове с пикантни имена: ,Долита" „Чичолина" „Таити" „Изабела" „Моника" „Нефертити" „Нана" „Клеопатра" „Емануела", „Екстаз", „Необходимка" „Електра" „Камасутра" „Сладък рай" и . т.н., и т.н.

Първата е Афродита

Проституцията носи слабата си на най-дребна професия. Покровителка и кумир на проститутките е древногръцката богиня на любовта Афродита, която според първите гръцки митове се появила от морската пяна и станала жена на бога на огъня Хефест - син на Зевс. Тя изневерявала на съпруга си с красивия Арес - бог на войната, но била заловена в момент на прелюбодеяние. Впоследствие заминала за остров Кипър, където родила Ерос - бога на любовта. Гръцката богиня на любовта и красотата Афродита е свързана и заимствана с Инана - богинята на плодородието на дребните шу-мери, както и с Ищар - вавилонската богиня на любовта! Култът към Афродита е особено разпространен на остров Кипър.

Сергей Станишев: Чакайте догодина намалени заплати и пенсии!

2010-07-10T12:55:00.001-07:00

Интервю на РУМЯНА СТЕФАНОВА

- Г-н Станишев, твърдите, че сте алтернатива на управлението на ГЕРБ. Как ще убедите хората в това?

- Това, че БСП е алтернативата на управлението на ГЕРБ, е просто факт. И не го твърдя само аз, а и много други. Коя друга партия през последните 20 г. е изпълнила предизборните си обещания, както направи БСП? При това в коалиция. При кое друго управление е направено повече, построено повече, инвестирано повече?

Освен това имаме проект -знаем какво ще правим. А ГЕРБ вече една година не само че не изпълнява обещанията си, а напротив - не си спомня за тях. Буквално излъгаха избирателите си. Вече ясно се вижда, че ГЕРБ не може нищо друго, освен да обвинява безпочвено. Все някой друг е виновен, когато става въпрос за неприятните неща. А за хубавите правят с чужда пита помен. Премиерът през ден-два открива по някой нов обект - път, пречиствателна станция...

Само че те са финансирани и построени от предишното правителство. Как така държавата била „опоскана", пък вече година харчат милиардите, които ние оставихме в хазната? Как да обясним, че не внасят нищо в бюджета, а пропиляват само оставеното от нас? "Наследството", което получиха, беше 8,2 милиарда лева. Днес вече са само 4,5 млрд. и никой не знае как и за какво са профукани.

- Каква оценка давате за годината управление на ГЕРБ?

- Пълен провал. Поради своята некомпетентност кабинетът задълба рязко надолу

Бореше се с финансова криза и създаде икономическа и социална. Управляващите по недвусмислен начин показаха, че не само не могат, но и не искат да защитят българските граждани от кризата.

Нещо повече, управляващите от ГЕРБ са готови с лека ръка да жертват всичко постигнато в социалната сфера до момента и дори да ограничат конституционно гарантирани права като правото на платен годишен отпуск и болничните.

Вижте какво се случи в икономиката - поради забавянето и неплащането на дължимите средства на бизнеса междуфирмената задлъжнялост се увеличи в пъти.

В такава обстановка предприемачите няма на кого да прехвърлят своите задължения - не могат да увеличат цените, защото търсенето е ниско, нито могат да направят подобрения в производството, за да намалят разходите си.

Единственото, което са в състояние да направят, е да съкращават работници и служители и да намаляват работни заплати. България съкрати бюджета по Националния план за действие по заетостта за 2010 г. три пъти - от 190 до 65 млн. лв. И когато държавите от ЕС и тези отвъд океана укрепваха капацитета на службите по заетостта, Министерството на труда и социалната политика съкрати близо 300 служители на Агенцията по заетостта по места.

И със социалните плащания е същото.

- Ако все пак се стигне до предсрочни избори и ги спечелите, какви ще бъдат първите мерки, които ще предприемете, ако кризата продължи и, не дай си Боже, задълбочи?

- Понеже ме питате какво бих направил сега след евентуални предсрочни избори - в момента никой не може безотговорно да даде панацея за изход от ситуацията, без да бъде направена реалистична преценка, без да се види реалното състояние на държавата.

- Това, което се изнася като данни в публичното пространство за състоянието на държавата, е изключително тревожно. Не знаем какъв период от време ще мине, докато се стигне до реални избори, както и какви катаклизми могат да настъпят дотогава с това управление.

- Всъщност стигнали ли сме дъното? Отвън говорят за фалит на България и Румъния.

- Ако питате управляващите, не само не сме стигнали дъното, ами напротив - излизаме от кризата и можем спокойно да отидем на море, съветва министър Дянков.

Аз не бих искал да се шегувам така, както правят днешните управляващи, с тежката ситуация, в която се намират българите. В момента има риск за стабилността на Финансовата система и за валутния борд. Актуализацията на бюджет 2010 само узаконява харченето на трупания от нашето правителство резерв. Догодина този източник ще бъде изяден и вече няма да има с какво да се оправдават.

Тогава ще се стигне до увеличаване на данъци, намаляване на заплати и пенсии. Борисов каза, че плашим хората и това няма да стане, но кога е изпълнил това, което е казал? Твърдението, че държавата няма пари, е неправилна формулировка. Държавата ВИНАГИ има пари, стига да знае как да ги събере и да ги управлява. При управлението ни пенсиите постоянно се увеличаваха, имаше коледни

надбавки (но не в размера на жалките суми, дадени от настоящото правителство), увеличи се майчинството, имаше програми за социална заетост...

Ако дадени мерки не се вземат, когато трябва, те нямат същия ефект година по-късно. Вместо това почти една година това правителство се занимаваше с обвинения, на игра на стражари и апаши.

Управлението не е игра

- Как ще убедите възрастните хора, че именно вие сте добрите, след като имахте 4 години да направите пенсионната реформа?

- Защо трябва да ги убеждавам? Единствените, които изпълнихме обещанията си, бяхме БСП и аз, въпреки коалицията. Та хората купуваха телевизори с нашите коледни надбавки.

Постигнатото от миналото правителство в областта на пенсиите не може да бъде сравнено с постиженията на нито едно правителство в последните 20 години. За съжаление само една трета от пенсионерите го разбраха. • Останалите гласуваха за някакви безумни обещания...

Мисля, че вече съжаляват за това. Възрастните хора получават сега обидни епитети "лош човешки материал" и обвинения, че техните справедливи претенции за по-добър живот са причината за бюджетния дефицит и всички икономически проблеми в страната, фактите показват, че въпросът за жизненото равнище на възрастните хора винаги е бил много високо сред приоритетите на БСП. Например за периода 2005-2009 г. разходите за пенсии се увеличиха с близо 1 млрд. лв. Средната пенсия се увеличи с над 80% в сравнение с началото на нашия мандат, минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст - близо 2 пъти.

- Заговори се за президентска партия. Какво ще бъде поведението на БСП, ако Георги Първанов направи своя политическа формация?

- Това, което публично обяви г-н Първанов, беше по-скоро неговото намерение да подкрепи един граждански проект за идеи, инициативи и политики. Засега все още не е ясно какво ще е развитието на този проект оттук нататък и затова не бих могъл да коментирам една хипотеза. Това, което мога категорично да заявя и съм го правил няколко пъти, е, че не може да има успешен политически проект в ляво без участието на БСП. И не бих позволил БСП да се явява присъдружна организация.

- С какво ще се занимава Сергей Станишев, ако излезе от политиката?

- Твърде рано е да се говори за Сергей Станишев извън политиката. Аз съм лидер на най-голямата опозиционна партия у нас и единствена алтернатива на настоящото управление. Като такъв нося своите отговорности и задължения. И смятам да ги изпълня. Четири години управлявах държавата успешно. Имам желанието да използвам този опит тук и да работя за страната си. Това управление е изключително слабо и пагубно за хората. И едва ли ще продължи дълго...

- Защо Алексей Петров се оказа толкова важен в държавата? Сидеров дори ви обвини, че сте опъвали чадър над Петров...

- Цялата тази истерия около т.нар. акция "Октопод" мен лично ме притеснява и повече ми наподобява на ритуално действие и хвърляне на прах в очите.

Имаше преди време една статия за гущера, който си реже опашката. Дали сега целта не е да се каже, че това е октоподът и главата на организираната престъпност в България? След като той е в затвора - няма вече организирана престъпност, няма контрабанда. Всичко е под контрол. Чий контрол? Казвам го за пореден път, че съм се виждал общо 2 пъти с Алексей Петров в качеството му на експерт в ДАНС.

Никога и по никакъв начин не съм оказвал политически чадър над когото и да било

и всеки, който ме познава, може да го потвърди. Не съм спрял нито една разработка, било до член на предишното правителство или до когото и да било. Така че тези упреци към мен са поредният опит за дискре-дитацията ми. Да не би аз да съм работил с него? Да не би аз да го нарекох достоен гражданин? Да не би аз да съм бил главен секретар на МВР и да съм имал такъв служител в системата? Писна ми от тия ченгеджийски глупости и тия привлекателни заглавия на обикновени операции в МВР.

Та кой от тоя Октопод остана в ареста? Бройката на пипалата на атрактивното заглавие дори вече не се връзва... Това, което повече ме притеснява, е загубата на независимостта на българската съдебна власт и стремежът тя да бъде подчинена на изпълнителната власт.

Угасналите мечти на Антон Горчев

2010-07-07T13:14:00.001-07:00

На сакралната за българите дата 10 ноември 1989-та година, вечерта, бяхме в дома на Антон Горчев, за да честваме неговия 50-годишен юбилей. Смятах, че тържеството трябваше да бъде много по-пищно и тържествено, каквото кинолегендата заслужаваше. Но той бе поканил само няколкото най-добри свои приятели.

Тони и този път се бе "подчинил" на скромността си.

Из целия си апартамент по земята бе разхвърлял фотоси от 50-те филма, в които бе участвал. Повече за своя радост, отколкото да се изтъква пред гостите. Ние много добре знаехме таланта му и не бе нужно с допълнителни ефекти той да бъде подчертаван. За съжаление вниманието ни бе приковано не толкова от снимките, колкото от телевизора и радиото, по които през половин час съобщаваха новината за падането на Тодор Живков. Май на никого не се вярваше, та искахме да чуем пак и пак за събитието. Антон Горчев бе превъзбуден, не оставаше и секунда на едно място и по едно време се сети да извика от горния етаж съседката си - актрисата Катя Паскалева. Тя дойде с огромна кала и го разцелува. След което двамата се отделиха настрана и шумно започнаха да говорят. Шумно, за да не ги заподозрем, че шушукат и злословят по нечий адрес. По-скоро те се размечтаха.

Звездите от „Козият рог" задъхано започнаха да кроят планове. С по неорганизирана фантазия бе Антон - той си представяше как вече българското кино ще се отвори за света, как ще дойдат чуждестранни продуценти, как ще участват те, с Катя, в копродукции, как ще навлязат в едно по-модерно и по-динамично кино... Катя гледаше недоверчиво, но се съгласяваше с думите на своя приятел и колега. Искаше й се всичко това да стане, но много не вярваше. Не опонираше на Антон, за да не го разочарова на неговия празник и да не прекъсне потока на светлите му мечти. Рожденикът искрено вярваше, че ще има Ренесанс за неговия талант, че ще снима в позабравилата го българска кинематография, че ще види име-го си и в чужди филми. Дори за минутка видя реализирана и отколешната си мечта -

да играе главна роля в криминален филм...

Сякаш тази вечер се отприщи у него неистова жажда за нов творчески живот, за изяви и успехи... Толкова се размечта и толкова се възбуди, че в традиционния час забрави да изведе двата огромни дога, които го чакаха с надежда пред вратата. Неговите верни приятели, които безумно обичаше. Малко по-късно чух за първи път Антон да пее. С оня дълбок, кадифен глас, който излизаше сякаш от някаква друга галактика, от някакво пространство, наситено с радост и надежди. Никога не го бях виждал толкова одухотворен, толкова радостен и силно полетял с душата си към бъдещето. Сякаш това бъдеще щеше да му даде нов, по-различен и цветен живот, изпълнен с радост и творческо удовлетворение. Това бе неговата вечер. Вечерта на неговите мечти. Уви, те много бързо угаснаха.

Заредиха се сиви дни. Дни, в които сякаш въздухът над България натежа от политика. Различни партии набързо гушнаха своите различни по цвят знамена, а политическите пристрастия така обсебиха хората, че брат се раздели с брата, баща обърна гръб на сина си... И цялото това многоцветие от знамена и сивотата в душите се смесиха в едно. А за кино, театър и култура никой не проговори.

Антон Горчев, нежната душа, за когото животът бе изпълнен с роли и никога с политика, изживя пълното си и първо разочарование. Българското кино набързо

се срина и бе на път от него да остане само споменът. В театъра за Антон все не се намираше роля - година, втора, трета...

Дойде още един удар за него.

Няколко месеца, преди да се пенсионира, директорката на театър „София" реши, че той не е нужен на сцената и го съкрати.

Дали това доведе до бурен възход на театъра е друг въпрос...

Отчаянието напълно обхвана Антон. Видяла безизходицата на лицето му, актрисата Соня Маркова, неговата съпруга,

Направи от семейната им жигула такси и го подкара по столичните улици. Антон й правеше компания по нощите, за да бъде по-спокойна и да усеща мъжко присъствие.

Мъката започна да разяжда душата на Антон.

„Със сиромашията се свиква - сподели веднъж той. - Тя не ме мъчи толкова. Най-голямата ми мъка е, че се чувствам ненужен. А сега ми се играе. Нощем сънувам и снимачната площадка, и сцената. Мисля, че мога да дам още много, но никой нищо не иска от мен. Това е другият вид смърт за актьора!"

Не издържа много тази мъка Антон и отиде да работи като общ работник на един строеж. При тухлите „четворки" и бетона. Другите мъже от строежа като видели кой е до тях и наравно с тях, направо онемели. Веднъж един от бригадата дръпнал Антон настрани и му казал: „Слушай, братко! Ние знаем кой си. На опашка съм се редил, билет да си купя, че да те гледам. Твоите хора може да са се отнесли чудовищно с теб, ама ние тук, такива не сме. Няма да те оставим да се мъчиш! Сбутай се ей под оня навес и почивай, пък ние ще ти изкарваме нормата. Всичките го искаме, говорих с момчетата. Все ще избутаме месеците, които те делят от пен-

сията. Може да сме простички хора, ама ценим човека, който заслужава уважение! Стига ни радостта, че те видяхме край нас. И като нас - с дочени дрехи. Кога сме си мечтали за такова нещо?"

Антон се просълзил, тръгнал си и повече не се върнал на строежа. Не пожелал съжалението, въпреки че то е дошло от истински човеци.

След това дойде времето, в което мъжът търси последната утеха - бутилката и чашата. С парливата течност Антон Горчев се стремеше да прогони голямата мъка.

Мечтите от онази вечер вече бяха погребани.

Но безпътицата си бе реалност. Актьорът с 50 филма зад гърба си и с над 80 постановки в театъра викаше алкохола като единствен свой спасител.

И по-рано бе обичал чашата, но само когато нямаше роли в киното и театъра. В такива моменти се чувстваше слаб и безпомощен и протягаше ръце към питието, заради онова фалшиво чувство на успокоение и радост. Защото неговият истински живот винаги е бил на сцената и на снимачната площадка. Извън тях Антон бе половин човек! С пиенето дойде и недохранването. Отслабна и му бе много болно, когато хората го срещаха на улицата и го гледаха уплашено и недоумяващо, сякаш се питаха „Защо?"...

Докато една сутрин се е върнал у дома след разходка край любимия си театър с двата дога, паднал е и се е пренесъл там, където най-после да намери покой!

Актьорът, който можеше да даде още много на родното изкуство.

Човекът, който искаше много малко - просто да върши онова, за което Бог го бе изпратил на тази земя.

Преди месец се навършиха 10 години, откакто го няма...

Нелегалният Джулай морнинг живее и днес!

2010-06-29T13:30:00.000-07:00

Култовата песен на Юрая Хийп бе по-силна от Народната милиция.

Ние, зрелите хора, не винаги сме били толкова зрели, понеже като всички други на този свят някога бяхме деца, юноши, младежи. Изпитвахме с особена сила трепетите на тези възрасти. Обичахме музиката, живота, имахме своите проблеми, идоли и легенди. През шестдесетте години на миналия век живеехме в условия на твърдокаменен социализъм, но слушахме Бийтълс, Ролинг Стоунс, Джими Хендрикс и Юрая Хийп. Точно песента July Morning на последната група от 1971 г. бе първопричината в нелегалния календар на България да се появи нов празник.

Джулаят или само Джулай е наи-традиционният хипи празник в България възникнал в средата на 80-те години на миналия век. Джулай на английски означава юли. Въпреки че традицията е свързана с хипи движението в Америка, тя съществува в България и до днес. На всеки 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират по цялото Черноморие, за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали.

Джулаят е уникален за България празник поради естеството на неговото възникване и не се наблюдава в други европейски страни. Той се появява като спонтанен младежки протест срещу комунистическата власт изразен в символиката на едноименната песен на групата Юрая Хийп. Символичното посрещане на изгрева бе като поставянето на едно ново начало и едно по-добро бъдеще за първите участници. След падането на комунистическия режим движението продължи да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи движение в България.

Някои твърдят, че идеята вече е загубила своето първоначално значение, както и че по-младите хора не са непременно запознати с условията, при които е възникнал този празник или дори кой е авторът на песента. Въпреки това, въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват. I/I не само на култовия Камен бряг край Каварна, не само по цялото Черноморие, но и на много други места в страната, от старци чак до младенци ще посрещнат великия изгрев на слънцето призори на първи юли под звуците на великата песен на Юрая Хийп, която ние вече си я приемаме като български химн на новата надежда.

Симеон Велики притежавал велико чувство за хумор!

2010-06-19T08:54:00.000-07:00

Кой знае защо ние си представяме древните българи като величаво намръщени темерути. А това съвсем не е така.
Изключително чувство за хумор е притежавал например Симеон Велики. През 917 г., когато разбива ромеите при Ахелой, Симеон всъщност едва отървава кожата: в битката конят му е убит и той пада беззащитен на земята. Но по някакво чудо оцелява. Малко по-късно, опитвайки се да умиротвори неистовия българин, гръцкият патриарх Николай го засипва с дълги засукани послания, в едно от които пише, че се моли непрестанно за здравето на Симеон. „Знам, знам - съгласява се в ответното си писмо българският цар. - Та нали от тия молитви умря конят ми при Ахелой!"
В друго писмо отговорът на Симеон на патриаршеските словесни водопади е лаконичната диагноза: „Ти си се побъркал!"
Пълна с хумор е и преписката на преславския господар с магистър Хиросфакт, който води преговорите за освобождаване на гръцките пленници в България. Симеон предлага на магистъра сам да отгатне как ще постъпи с пленниците: ако познае, ще ги освободи, ако ли не - ще ги задържи. Естествено, каквото и да отговори византиецът, Симеон винаги може да се отметне, че е смятал да стори точно обратното. Както впрочем и става.
Старите българи не само умеели да се шегуват, но понякога не се спирали и пред светотатството. В. един средновековен апок-риф дърводелецът Йосиф привиква сина си Христос и започва да му натяква, че е непослушен в училище. В отговор опърничавото хлапе му заявява да си спести конското, понеже той му е баща само дотолкова, доколкото се грижи за него. С други думи -апокрифът описва Св. Йосиф като рогоносец и срива най-безцеремонно дори такъв свещен скрижал като непорочното зачатие. За подобни шегички в останалата Европа пращали на клада не само автора, но и всичките му (по)читатели.

Никола Анастасов: Исках да стана Гяуров!

2010-06-13T00:03:00.000-07:00

Актьорът мрази датата 8 ноември - тогава животът му висял 3 пъти на косъм

Смях до припадък. И много тъга. Това е Никола Анастасов, който е една от емблемите на Сатиричния театър. Един от легендарните български актьори, усмивката на Шоплука и един от основателите на Сатиричния театър играе на сцената му над половин век.

Приеман за един от най-големите комици в храма на Мелпомена, в началото на кариерата му казвали, че не е достатъчно смешен.

Иска да стане баскетболист, градинар, пожарникар. Попада случайно в театралния институт. Късат го 6 политехниката, но пък го приемат във ВИТИЗ. „Имаше си причина, станах симпатичен на секретаря. Той ме пита дали съм рецитирал, отговорих: „В четвърто отделение, но забравих текста и намразих сцената, но исках да опитам, защото пея в хора на Втора мъжка гимназия, не знам как да си държа ръцете, ако може тук да придобия опит, а иначе имам бас баритон глас. Исках да стана Гяуров." Актьорът дебютира на малкия екран през 1961 г. с ролята на арменеца Гаро във филма „Последният рунд". Първата си голяма роля в Сатирата играе същата година - в „Когато розите танцуват" на Валери Петров. Помним го от „Римска баня", „Сако от

", „Суматоха". На големия екран е в „Пагоните на дявола" „Тримата от запаса", „Пантелей". В тв сериала „На всеки километър". Известният комик е щастлив мъж. Семейството е неговият пристан. Съпругата му е някогашната естрадна звезда Мария Косева. Двамата му синове Ивайло и Чавдар са го дарили с трима внуци. Вече се е отказал от алкохола и цигарите, пие хапове за високо кръвно. Клюката носи, че Кольо, както галено го наричат колегите му

се е поскарал със Стоянка Мутафова

И не само с нея. От време оно почитателят на бистришките баби е развил непоносимост и към режисьора Рангел Вълчанов. Гони му гарез, защото без малко да прекъсне филмовата кариера. През 1958 г. начинаещият актьор се явява на кастинг за статист във филма „Първа любов". И се размечтава за Холивуд. Рангел Вълчанов му мята строг поглед и отсича: „Кръгом! Не вървиш, много си дребен!" Така маестрото го полива със студена вода.

Звездата на комедията мрази датата 8 ноември. Направо се плаши до смърт от нея. Архангел Михаил може да е покровител на полицаите и военните, но на актьора Анастасов - не. След погребението на Парцалев на 8 ноември 1989 г. и той за малко да си отиде от спукана жлъчка. Спасяват го в Правителствена болница. Второто фатално премеждие е 5 години по-късно, на гастрол във Велико Търново. Кара като луд ладата си, защото наближава полунощ, а той бърза за вечеря в ресторанта на Интерхотела. С мръсна газ излита от шосето между стария и новия град. Блъска се в перилата на моста над пропастта. Автомобилът пада в реката, а

комикът излетява през предното стъкло

и се изтърколва по нанадолнището. Открит е от сливенски шофьор, който го кара в болницата. С комоцио и счупена ръка. Няколко пъти слагат пирон, но не може да се раздвижи. Чудото става на гастрол в Алжир. Тотално неподвижната дотогава ръка леко помръдва и се съживява в топлата вода на Средиземно море. Започва да я движи свободно. Едно от последните нещастия, сполетели актьора на тази дата, е след представление в Козлодуй. Анастасов гостувал в града край Дунав с трупата на монтанския театър. След представлението автобусът с актьорите тръгва обратно към Монтана. Пламва моторът. Паникьосаните актьори успяват да избягат навън и да потушат пламъците.

Като човек, бил и в отвъдното, Кольо Анастасов си говори с извънземни и има силно развито шесто чувство. Виденията си споделя понякога, но не докрай, за да не го сметнат за луд.

Илияна Раева: Наско знае как да ме накара да пърхам!

2010-06-02T03:02:00.000-07:00

Илияна Раева навремето смаза конкуренцията в художествената гимнастика, като стана абсолютна европейска шампионка, носителка на 5 златни медала. Последваха европейски и световни първенства. От европейското в Амстердам, Холандия, Илияна си тръгна със златен медал в многобоя, златни медали на въже, обръч и бухалки и сребърен медал с лента. Днес бившата състезателка е собственичка на клуб по художествена гимнастика „Илияна". Омъжена е за бившия футболист и сега директор на националния отбор по футбол Наско Сираков. Спортното семейство има две дъщери - Славея и Виолета. Миналата година Илияна Раева се включи в ново състезание - „Денсинг старс" и тандемът й с Трендафил Сърмов стигна почти до финала.

Илияна, щастлива жена ли си?

- Щастието не е постоянно. В Живота на всеки човек има и трудни моменти. Щастливите мигове ни се дават, за да ни заредят да преодоляваме по-лесно изпитанията на съдбата.

Спомняш ли си първите мигове от живота си с Наско?

- Е, как няма да ги помня! Това бяха дни и мигове на безкрайно щастие, любов и

страст. Нямах търпение да ми се обади и да го опознавам във всичките детайли на характера и визията му.

Бях безнадеждно влюбена

и нищо друго за мен 6 този момент нямаше значение. Той ме запозна със собствените ми сетива, а те се оказаха вълшебни и всякакви.

Как поддържате любовта между вас?

- Не се налага да поддържаме любовта, защото животът, който ни предостави съдбата, и всичко, което преживяваме заедно, раждат непрекъсната любов между нас. За да съхраниш и запазиш любовта, трябва истински да я опознаеш. Когато това се случи, а то е рядко, разбираш, че най-важното за теб самия е да даваш любов и това да те прави щастлив!

Страхувала ли си се някога Наско да не ти изневери?

- Разбира се. Когато

бях на 20-25 години, това беше най-важното нещо в живота ми! Не можех да си представя, че може да ми се случи подобно нещо. Сега това ми изглежда смешно и инфантилно. За мен е важно какво виждам в очите му, когато си говорим, когато му се оплаквам от някой проблем в работата, когато вечер си лягаме. Тези очи ми казват всичко и то ми стига и ме кара

да се чувствам 100-процентова жена

Другото за мен няма значение!

Какви приятни изненади си получавала от съпруга и децата си?

- Наско знае как да ме накара да пърхам! Толкова го умее това с изненадите. Те са много, красиви са, романтични и запомнящи се. Хайде да спрем дотук!

Налагало ли ти се е да правиш компромиси в името на семейството?

- Това е най-нормалното нещо за хора, които се обичат и за тях семейството е най-важното!

Какво може да развали идилията в дома ти? За какво се карате?

- И в най-щастливото семейство идилията може да бъде развалена от най-различни неща. Затова е важно човек да се научи да изживява всеки миг на щастие, когато съдбата е била благосклонна, срещайки го с любовта на Живота му.

Караме се

за различни неща

но думата „каране" едва ли е точната. Скандалите отдавна са в миналото. Ежедневието и на двама ни е толкова натоварено, че по-скоро всеки намира в другия остров за спокойствие, хармония и релакс.

Как минават вечерите ви?

- Това е моята любима част от денонощието. Най-различно минават, но винаги отпускащо, зареждащо и приятно. А най-любимата ми част от вечерта е, когато си легна и до мен е мъжът на живота ми - Наско! Тогава разбирам, че съм най-щастливата жена!

Врачка оженила Галиб от "Любов назаем"

2010-03-23T15:18:00.000-07:00

Главният актьор от хитовия сериал по Нова телевизия „Любов назаем" намерил своята половинка след предсказание от улична врачка. Еркан Петеккая разказва интересната история в свое интервю. Когато бил още ученик, жена го спряла на улицата и му гледала на ръка. „Аз по начало не вярвам на подобни предсказания и не обърнах внимание на тази старица. Тя ми каза тогава, че ще срещна жената на живота си, когато съм улегнал мъж. Двамата ще бъдем много щастливи и ще имаме две деца", казва Галиб.

Започва да вярва едва след години, когато среща съпругата си. Еркан е щастливо женен вече седем години. Актьорът обаче не обича много да говори за личния си живот, а темата семейство е табу. „Казвам на хората само това, което трябва да знаят. Смятам, че личният ми живот не бива да става достояние на целия свят", коментира Петеккая. Той не води съпругата си по светски партита, защото първо тя не искала да посещава тези мероприятия и да влиза в хорските уста. Второ, навремето била прекалено дебела (даже и за турските стандарти) и докато била в България, се пробвала да отслабва с Фигурин и свалила 14 килограма чисто. Донякъде и за това тя днес дължи приятната си фигура, при туй без никакви здравословни и нездравословни диети.

Все пак Галиб от „Любов назаем" съобщи с огромна радост на всички медии, че ще става баща за втори път

Петеккая вече има петгодишен син Джано, а със съпругата си скоро ще се радват и на втора рожба. Първородният син на актьора още отсега се увлича по професията на известния си родител. „Той в началото много ме ревнуваше, когато вижда, че прегръщам друго дете на екрана, и затова бях принуден да го заведа на снимачната площадка", допълва в интервюто си Еркан. От този момент малкият Джано се влюбил в телевизията и киното и много искал да стане като татко си. Въпреки мераците на малчугана Петеккая е категоричен, че ще направи всичко възможно, за да не позволи на сина си да навлезе в тази професия. „Не съм стигнал лесно дотук.

Преживял съм много трудности и мъка

Не искам синът ми да премине през това", казва 39-годишният актьор, който има

зад гърба си осем години театрална кариера, а от близо 15 години участва почти непрекъснато в сериали. Последният е хитов и в България - „Любов назаем". През миналата година се сбъдна най-голямата мечта на актьора - да получи роля в игрален филм. Участието му е удар в десетката, защото е поканен да изпълни една от главните роли в „Крилете на нощта" - филм по идея и сценарий на един от най-талантливите турски творци Махсун Кърмъзъгюл. Предишният филм на Кърмъзъгюл „Вшк слънцето" стигна до последния тур на номинациите за наградата „Оскар' за чуждоезичен филм за 2009 г. В „Крилете на нощта" Еркан Петеккая, наричан често салонен актьор, тъй като героите му обикновено са бизнесмени и богати хора, е неузнаваем. Преобразен с брада и изпомачкани дрехи, актьорът изпълнява ролята на терорист. Филмът разказва за раните, които е оставил в душите на хората последният военен преврат в Турция през 1980 г. Петеккая се готвил задълбочено за ролята. Наблюдавал много хора, а след това отработвал пред огледалото походката, начина на пушене, маниерите на героя си. През лятото той ще се снима в друг игрален филм. Междувременно по турското радио и телевизия започва нов сериал с негово участие.

Мария Мъглова: Когато душата на човека страда

2008-06-14T03:58:00.000-07:00

„Трудно е да си представи някой, че преди месец бях толкова отчаяна и нещастна, намирах се в пълна безизходица, толкова много се тревожех и не знаех какво да предприема. Прочетох за теб. Дойдох. Сега дишам спокойно. Допуснах те да се докоснеш до най-тайните кътчета на душата си, където никому не съм позволявала да надникне. В състояние съм вече да се усмихвам, да се радвам на живота. Ти успя да ме освободиш от лошата енергия, с която някой ме облъчваше – не зная кой, но го усещах физически. Бъди благословена, Мария, нека Бог да те закриля.”, пише Калинка Т. от София на 16 септември.
Стотици благодарствени писма в офиса й говорят за ненадминатите й способности… Тук идват мъже и жени на различна възраст от различни места и страни. Всеки е с не скрита мъка и притеснение от проблемите си. Всеки е вперил поглед към вратата, зад която работи. Едни се задържат по-дълго, други по-малко, но всички излизат без онова безпокойство, с което са прекрачили прага й. Тя е просто неповторима.
Наследила е пророческата дарба на своята деди. Учила се е за влиянието на планетите върху човека от астролога Люмиер и окултиста Цветан Иванов. При посещението си в Душанбе заради силното биоенерго поле на ръцете, колегите й силно се впечатлили.
Всичко започва преди десетина години, когато пътувайки със съпруга си близо до Арбанаси колата отказва да й се подчини. Край голям ров возилото спира. Няколко седмици по-късно през нощта фаровете също прекъсват между две селища. Предавайки енергия чрез ръцете си „успява” да запали светлините и стигат до Търново. Освен във видимия свят тя може да надникне и в невидимото за останалите. Висши енергийни и космически кодове направляват мислите й. Дори и на улицата може да „хване” кога върху човек има енергийна намеса. Долавя понякога как разрушителни сили припламват при случаен допир с непознат.
Злобата, алчността и завистта, плод на беднотията е немотията у хората ги промениха. Със силата на някой действия или думи, нищо не подозиращия човек, попада като в капан. Започват несполуки, срив в семейството и човек се чувства затворен в омагьосан кръг, от който не може да се измъкне. Всяко подобно действие е насилие над личността. Ала законите в природата са такива, че нищо не остава ненаказано. Рано или късно насилието се връща в много по-голяма сила върху онзи, който го е причинил, както бумеранга, а обичта с тройно по-голяма радост.
Мария Мъглова, заедно с Теодора Христова по неповторим начин умее да разкодира чуждото влияние и да го отстрани. Всичко, натрупало се в човешката душа, тя разчита като от рентгенова снимка. Силното биополе, ненадминатите ясновидски способности позволяват да изсмуче като вакум енергийната намеса и да отключи късмета на човека. Той се събужда като от кошмарен сън, отново изпълнен с енергия и жажда за живота. За да постигне всичко това на помощ й идва восъкът. Неговата чудодейна сила тя използва по неповторим начин като го направлява да й поднесе пълна информация. Восъколеенето е древнотракийски метод, наследила го от предците си и чрез неговото тайнство, само тя умее да разчете с поразителна точност причините за негативните промени у човека и в неговия живот. Владее до съвършенство ритуалите и способността за пречистване астралното тяло на човека и той заживява по нов начин. Восъкът има способността да обира лошото на астрално и физическо ниво. До 40-я ден става пълно разграждане на „злото”, а до 3-я месец човек се връща в житейския си коловоз, за онова което му е предопределено от съдбата.
Лошотиите удрят там, където е най-слабото място на човека – при едни може да бъде сърце, при други далак, бъбреци или стомах. Само след трите имена, датата и мястото на раждане информацията потича и Мария директно „влиза” в астралното тяло на човека. Убедена е, че съществува магия, която може да преобърне живота на човека. „Никой няма право да прави зло на другия – казва тя, - защото всичко се връща – поглед, мисъл, дума. Всичко в този свят е енергия, която отива там, откъдето е дошла. Най –слаб е човек 52 дни преди датата на раждане. Един път поразен от енергийна намеса той вече е лесно уязвим за повторна атака и затова правя тройна огнена защита за него и семейството му.”
Мария Мъглова е ненадмината и в областта на бизнеспрогнозите. Може до часове да предскаже успешна сделка или провал, както и да го предпази от нелоялни конкуренти. Нужно е само да й вярват и да се доверят при срещата й се нея, защо недобронамерените ги долавя още при прекрачването прага на офиса й. Помага на хора, дошли със снимки на деца или близки, които заекват, напикават се или имат други проблеми. Не контактува с мъртви. Зарежда всеки с положителна енергия и оптимизъм.

Стоян МИХОВ

Мъглова и Теодора прочистват душите с восък

2008-06-14T03:36:00.000-07:00

„Бъди благословена, Мария! Така започва писмото си Павлина Г. от Етрополе. До Мария Мъглова. В къщи всичко се преобърна, продължава жената. Синът ми остана без работа, снаха ми започна да му прави фасони и той се пропи. В службата на мъжа ми настъпи съкращение. Сънят ми изчезна. Всички се изнервихме и усещах как това се отразява на внучката ми. Не помагаха и лекарства. Бяхме един разбунен кошер, в който и Царицата е болна!”

Съседка я съветва да потърси Мария Мъглова. „Тази жена още при първата среща отприщи нещо в мен, разказва Павлина. Какво и как го направи – не разбрах!” На втората среща чрез восъколеене изцерителката открива откъде идва бедата. Съветва я какво да прави. Макар да не вярва, че всичко ще се оправи, потърсилата помощ жена, изпълнява заръките. С изненада установява, че всичко в дома й се подрежда както преди.

Какво прави Мария? На нея са нужни само трите имена, рождената дата и мястото на раждане. Ако носите снимка на дете или на близък и за него ще ви помогне.

Благодарение на способността си, наследена от нейните прадеди, успява да проникне в аурата ви, да установи състоянието на чакрите и да направи онова, което е необходимо за възвръщане равновесието на душата. Чрез тайнството на древнотракийския метод „восъколеене” тя умее да извлича лошотията и чуждата енергийна намеса, да премахне стреса. След това прави и тройна огнена защита, за да бъде човек недостижим за лоши помисли, отправени независимо от кого и по какъв повод.

Мария работи заедно с Теодора и твърди, че лошотията, проклятието, желанието да навредиш на другия са като бумеранга – завръщат се винаги там, откъдето са „хвърлени”

Те са помогнали не на един или двама бизнесмени да предотвратят измамна сделка или са им подсказали как да превърнат бизнеса си в успешен, както и да съхранят състоянието си. Не едно или две семейства са запазили. Възвръщали са обичта на свекървата към снахата и децата, много са спрели да посягат към чашката или да забравят комара.

Феноменът Мария Мъглова твърди, че заболяването на различните органи в организма винаги се отразява в човешката душа, а тя се нуждае от по-особено изцеление – да се прочисти и зареди с нова енергия.

Демир Бозан ме избави от грипа

2008-02-10T22:54:00.000-08:00

С Демир Бозан забравих за грипа, който така жестоко ме измъчваше

Здравейте! Името ми е Николай Георгиев. На 28 г. съм и съм от гр. Русе.

Радвам се, че вече в минало време, мога да ви споделя как се избавих от грипа. Благодарение на комбинацията от билки, съдържащи се в чая, те успяха да ме вдигнат на крака. Грипът ме бе повалил и едва говорех. Имах толкова силни болки в гърлото. Не можех да дишам през носа, който същевременно и течеше. Имах и температура, която също ме измъчваше. Едва си вдигах главата от възглавницата.

Единственото нещо, което облекчаваше мъките ми от грипа бе приятелката ми, която неотлъчно стоеше до мен. Впоследствие разбрах, че не само присъствието й ми е помогнало, за да се чувствам по-добре и накрая да оздравея. Спомних си, че докато бях на легло, Вики ми носеше чай. Оказа се, че това не е просто чай, а Демир Бозан – комбинация от лековити билки. Благодарение на този чай, който ми носеше приятелката, сякаш стана чудо. Температурата изчезна мигновено. Носът ми спря да тече и започнах да дишам нормално. Стана ми по-леко изведнъж и дори се почувствах като нов човек. Освен това започнах да говоря нормално, без да имам болки в гърлото.

Попитах Вики откъде е разбрала с какво да ме излекува. Тя, милата ми, като видяла, че съм повален от грипа много се притеснила и веднага отишла да говори с майка си. Леля Николина й дала вълшебният Демир Бозан, с който съкровището ми успя да ме излекува от грипа. Обичам те Вики!

споделяне в социални мрежи